Самотният извор
Защо, защо на плен в плътта
отдаваш мойта красота?
Намерил извора красив,
не пиеш чистата вода,
а се любуваш на брега.
Защо отпуснат се вълнуваш,
в прегръдка на тревите плуваш?
Докосваш нежно със очи
около себе си света,
но сякаш нищо ти не чуваш.
И всеки пътник все така,
поспиращ морен на брега,
не иска да остане тук.
А жаден, може би, за друг
нов извор, пълен с красота,
напуска ме... Но с утринта,
след нощ, потънала в тъма,
водата в мене се вълнува
и недокосната жадува
обятията на река...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
