Apr 24, 2010, 10:32 AM

Самотност

  Poetry » Other
813 0 5

 

 Самотност

 

 

В самотността на своeто битие

вървя с наведена глава

и мисля за живота свой,

за своето не леко битие...!

 

Сиромашията ме изгаря,

като стара люта рана.

Няма ден, нито нощ,

нито в джоба - лев разкош...

 

Цял живот живея в мечти,

но мечтите ми са само сън... уви!

Затворена в своята самота,

мечтая за недостижимите неща...!

 

 

 

                                        03.04. 2001 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Самотността би могла да ти бъде и приятелка, ако й се усмихнеш...
  • Мечтай, Катя и не се затваряй... защото самотата това иска от теб!
  • Благодаря ви от все сърце за топлите думи!
    "И за лошото трябва да се благодари,
    защото то ни учи да сме по-смирени, да сме добри, по-човечни,
    по добронамерени"
    неизвестен автор
  • Не унивай, а продължавай да мечтаеш
    "Виждай" мечтата си реалност, всеки момент, когати си сама със себе си.
    Работи, за нея и тя ще се сбъдне
    Успех!
  • лев-разкош!!!

    ахх! браво! много е красиво това - лев-разкош!!

    чудно е! чудесница!

    шестица от мен! и топлинка, за да не си самотна!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...