Самотното сърце
Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж,
онези мисли от обидата.
С болящи чувства и копнеж,
кажи ми как се размразяват зѝмите?
И как сърце се пълни с нежност,
щом вместо кръв тече мастило?
С какво се пълни тази бездна,
с която ни разделя минало?
Сега къде са твоите ръце?
Или поне едната да протегнеш.
Живота свършва на само сърце.
Отворени очи са смърт с надежда...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
