diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Jan 26, 2022, 4:22 PM

Самотното сърце 

  Poetry » Love
496 6 3

Един самотен, уморен човек 

пред своя спален кът се сгромолясва.

Не стигат сили да се съблече.

(Ще го разголят, щом свещта угасне.)

Препускат в луд световъртеж, 

онези мисли от обидата. 

С болящи чувства и копнеж, 

кажи ми как се размразяват зѝмите? 

И как сърце се пълни с нежност, 

щом вместо кръв тече мастило? 

С какво се пълни тази бездна, 

с която ни разделя минало? 

Сега къде са твоите ръце? 

Или поне едната да протегнеш. 

Живота свършва на само сърце. 

Отворени очи са смърт с надежда... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??