Самоубиец?
Самоубиец?
По своему странни,
неразбрани от никой,
ще си идем от този живот,
задъхани тичаме,
за да спрем бездиханни
всеки във своя кивот.
Всички смисъла търсим…
Но какво ще намерим?
Щом за всичко ни спира Смъртта!
Дори да погледнеш
и слепия Омир,
поживя си, а после умря…
А има ли смисъл,
какво ще оставим
и какво ще ни сгрее това?
Покорихме Земята,
победихме простора,
но как да надвием Смъртта?
Как сме свикнали само,
щом след писъка първи
роди се невинно, невежо дете,
за Смъртта ще му кажем,
за да свиква тепърва,
че някога, някъде и то ще умре…
23.01.1994
© Манол Манолов All rights reserved.
