Mar 12, 2014, 12:42 AM

самоУбийствено

997 0 3

По новините днес умират хора.
Отдавна водим третата световна.
Погребани по чехли в хола си,
умираме холестеролно.
Религията я продават в подлеза,
а любовта - по магистралите.
И най-големият ни подвиг е -
да пием хапчетата от рекламите.
Човекът е с добра алтернатива -
нетраен, в трайността на фона.
И него го убиват... Той убива...
Животът му е слава и пагони.
Деца умират - бели пеперуди,
(ти свикна ли с това, за бога?).
Прилича на нормална тази лудост -
да бъдем ненормални хора.
Във къщи телевизорът да свети,
а друга светлина да не намираме...
В сърцето е ключът, в сърцето -
да няма повод за умиране.

 

Юлия - 11 март 2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • От вчера си го чета този стих и се чудя как да го коментирам.
    Реших... ще си помълча.
    !
  • "Прилича на нормална тази лудост -
    да бъдем ненормални хора.
    Във къщи телевизорът да свети,
    а друга светлина да не намираме...
    В сърцето е ключът, в сърцето -
    да няма повод за умиране."
    Споделям...
  • Много много добро! Стихо , което определено те кара да се замислиш. Всичко казано в него е една тъжна истина. Наистина Юли, трябва да погледнем в сърцата си. Прекрасно е стихотворението ти. Сърдечен поздрав от мен.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...