С поглед остър на орел

и добре наточена катана,
в сблъсък влизам здрав и смел,
изящен в атака и в отбрана.

За баща аз вятъра приех
и пих от силата му необятна,
с цялото сърце неведнъж се клех,
към врага да ходя с мощ хилядократна.

Студът не пречи, а помага,
пак денят е толкова студен,
поредна битка на мене се полага,
с меч в ръката сякаш съм роден.

Честта си пазя, бдя над нея зорко,
рядко в погледа чете се страх,
щом катаната въртя все още ловко,
защо да имам към живота грях.

Нали светът е някак неизпипан
и в него духат бурни ветрове,
не можем да преборим даже грипа,
а ракът досущ като виелица снове.

Затова цъфти в душата ми герой,
опитващ да открие в мрака светлина,
но дали достатъчен е само той
да води до последно таз война.