Сатана
Понеже всякое начало,
създава се от зло
и от добро,
когато Бог направи от човека тяло,
премахвайки едното му ребро
с душата на змията се промъкнах,
замисляйки коварен план
в градините на Рая,
гдето стъкнах,
огнището на грешния,
човешки срам.
От там, нататъка, историята,
тая,
търкулна се по своята бразда -
прокле ме Господ,
а Адам и Ева Рая,
напуснаха
и слязоха в нощта.
Отминаха годините нелепо
и библията писа за това -
безсмъртие аз имам,
за което,
все някога пред Господ,
ще платя.
Но, мойта орисия, е такава -
на тъмните дела съм господар,
Адам и Ева, пържа на жарава
в килия лукс, до черния олтар.
Таз чест отдадох им, такава -
за миналите, стари времена,
че първи бяха в огнената лава,
когато Сатаната, беше Сатана.
Но, чудя се сега,какво да правя,
че вековете бързо си летят -
стачкуват дяволите,
вдигат врява,
че аз от тях, съм по-рогат.
Изглежада,
че светът се преобръща -
чух в Пъкъла
попаднал демократ...
Казана бащин,
искал да си връща -
баща му, бях преместил
в други Ад.
Не стига туй,
а в общата тепсия,
не искал вече да стои -
бил избори насрочил,
за Месия...
За мойто място, вече се гласи.
И чувам,
че рогатите надумва...
Избрал си даже цвят, на бюлетин
с чертичка черна -
таласъми да придумва...
Да знаят те,
че е и техен син.
С вампирите хортувал си,
когато
завръщали се рано, призори,
от нощен поход -
обещавал им богато,
щом вземе жезъла ми
с кръв да ги пои.
На самодивите
раздавал пък, поляни.
На караконджовците -
мънички деца.
На привиденията -
плевници отбрани.
На призраците -
замъци,
села.
И всичко туй
във моя тесен Пъкъл -
изглежда времената се менят...
Ще трябва, да се пиша врял
и бъкал или да стана, демократ.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
