Saudade
Научих се да чакам с чаша вино
това, което вече е отминало
и то – без даже да се случи.
Да помня без да дишам се научих,
да бъда жар в огнището изстинало
и никой да не топля. Искам себе си
в студа на тази чаша да удавя,
където още плува част от тебе,
в която ти кръвта си си оставил,
където съм ти близка и потребна.
Но тази тъмна течност не успява
да спре труса от стъпките на дявола,
експлозиите – твоето безумство
и моето, което съм ти дала
във пламналата плът на думите.
И вместо по-пияна, ставам трезва
от блясъка на хаоса, от истината:
Ти няма, просто няма да изчезнеш
и няма начин друг да се заситя,
освен да пия спомена за бездната.
© Nelly Staneva All rights reserved.
Красиво пишеш...