Отишъл калеко ми нагло да пита
във двора на най-помъдрелия крал,
за цветната негова плямпаща свита
и как ли без нея той би живял.
Блажен си, могъл бих аз да заложа
живота повратен свой - понесеш
ли воя на бясната клика, о, боже,
би ти се сторил по-грозен от леш.
На силен владетел хич не отива
да слага уши на прашен гранит,
но без слухтене владее се криво,
затуй е свитата в кралския бит.
© Валентин Стайков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
