Отишъл калеко ми нагло да пита
във двора на най-помъдрелия крал,
за цветната негова плямпаща свита
и как ли без нея той би живял.
Блажен си, могъл бих аз да заложа
живота повратен свой - понесеш
ли воя на бясната клика, о, боже,
би ти се сторил по-грозен от леш.
На силен владетел хич не отива
да слага уши на прашен гранит,
но без слухтене владее се криво,
затуй е свитата в кралския бит.
© Валентин Стайков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
