Отишъл калеко ми нагло да пита
във двора на най-помъдрелия крал,
за цветната негова плямпаща свита
и как ли без нея той би живял.
Блажен си, могъл бих аз да заложа
живота повратен свой - понесеш
ли воя на бясната клика, о, боже,
би ти се сторил по-грозен от леш.
На силен владетел хич не отива
да слага уши на прашен гранит,
но без слухтене владее се криво,
затуй е свитата в кралския бит.
© Валентин Стайков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
