Сбогом
Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини,
Хей така - за минутки. Без цел.
Матинѐ, преди после Градината,
да е точка - в която ще спреш.
А пък аз ще те гледам виновно,
като свършило глупост - Хлапе,
изумено от страшната сложност,
да пристъпваш по тънкия лед,
с който често прикрива съдбата
онзи кален до втръсване... път,
между теб и погрешните Дати,
просто твоят си - щипещ карък.
Ти ще палиш с очите си, черни,
в мен, от онзи предишен пожар,
ала няма, Те, чуй да се върнат,
тук, мечтите с горещата страст!
Да, защото ще легнеш нощеска,
пак до своят усмихващ се мъж,
а в сълзите, които ще блеснат,
ще се дави, посърнал Светът...
Затова днес повярвай ми, Мила:
В хлад избирам да бъда палач!
Щом така и така - ще умират,
в тоз час нека душите заспят!
© Ангел Колев All rights reserved.
