Jan 30, 2016, 10:42 AM

Сбогом

  Poetry » Other
343 0 0

Мокри улични павета,
ярка, но някак мъртва светлина.
Скитащи бездомни псета,
топлещи се от сърцето на нощта.

 

Изтерзани човешки сенки,
облени в лунна светлина.
Скитащи навред- навеки,
в лабиринт, иззидан от тъма.

 

Обиталищата техни-
четири дървени стени.
Под пръстта- огъващи се, крехки
едничка, тишината ги крепи.

 

Ръце, мечтаещи да прегръщат,
протегнати във въздуха без глас.
Отчаянието все повече поглъща,
оставящо ги без едничка власт.

 

Самотна, бледа сянка ме попита:
–Нима да мразим живота е грях?
Замислен себе си запитах:
–Дали към Смъртта да не храним любов, а не страх?

 

И щом стрелките заедно се изправят
и камбаната удари дванадесети път.
Заслушай се ти в тишината
"-Сбогом..." –ще ти каже гласът.

 

Впери поглед към стената,
де портретите висят.
Прокарай пръсти през луната,
почувствай моята ледена плът...
за последен път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едуард All rights reserved.

Ето го и подплатено с музикален фон: https://www.youtube.com/watch?v=QONax_5fVcc

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...