Сбогом
По струните на вятъра понесен,
загуби се последния ми зов.
Едва ли си го чула, там където си,
прегърнала поредната любов.
Във есенните утрини мъгливи
дори и да ме срещнеш, ще съм сив,
ще се разминем непознати, мълчаливо,
убили обичта си без мотив.
Горяхме твърде бързо и за кратко,
оставяйки следа от черен прах,
потънала в безжизненото блато
на собствените ни тъга и страх.
Отдръпнах се от теб, за да те имам,
да те запазя както първо те видях.
Превърнах миговете ни в години,
защото само в тях живях.
© Венелин Недялков All rights reserved.
