Не ми е нужна лицемерната ти обич,
нито пък изпросено "Обичам те!".
Тежат прегръдките като окови,
трепери въздухът от безразличие.
Изгарят спомените от годините,
в които по навик с тебе живях.
И твърде лесно позволявам да си идат,
защото и аз си отивам със тях.
Защото отдавна е късно за битки
и няма дори и искра за спасяване.
Аз тръгвам. И, моля - върви си!
"Обичам те!" вече не е оправдание!