May 1, 2008, 1:44 PM

Сбогом

  Poetry » Other
1.2K 0 4
Сбогом

Скитам се отново из гората,
а вятърът свисти зловещо.
Вървя, ала накъде?!
Без път и без посока.
Докога?!
Уморих се да чакам любовта!
Къде е тя, къде е щастието?!
Отказвам се!
Аз бях дотук.
Сбогом, приятели мои, сбогом, семейство!
По-добре ще сте без мен.
От самотата се родих и в самота ще си отида!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...