Сбогом до поискване
Ебало си е майката, приятелю...
Нещата? Все с очакване да тръгнат.
В зъбите ни от стискане е пясъчно,
в душата камък капе, като жълъд.
Животът разпродажба е, приятелю.
Мечти - за хляб; надежди - за петаче.
И всеки миг превръща се в предателство,
а вярата ти кашля кръв. И храчи.
С обърната лъжица ям, приятелю.
И чашата по навик все разливам.
Затичам ли към теб, попадам в кратери,
но... пречат ми крилете да умирам.
Осъдена, без право на помилване,
да съм ти нито чужда, нито близка,
сега ти пращам сбогом, до поискване...
А ти го приеми. Ако ти стиска.
© Гергана Иванова All rights reserved.
