Сбогом, капитане
Здравей, капитане! И днес си отново
до прозореца на своята маса.
Да те питам нещо дали си готов?
За път ли си мислиш или за расо?
Кажи, капитане, къде са ти хората?
Няма ли кой да закърпи платната?
Засипан от пясък остана ти корабът,
а горчиви сълзи разтваря вълната.
Какво правиш със своите спомени,
защо ги давиш в бутилката ром?
Все така ли урагани бленуваш
по пътя към твоя опустял дом?
Още ли виждаш удавеното дете,
майка, завила го за последно с тяло,
как те посрещна разплаканото небе
над тълпата със сърца онемяли?
Но защо се изправи, стола си ритна
и бързо отправи се към брега?
Там да прегърнеш ли тях двамата
и преминете под последна дъга?
Вярвам, че тя ще се превърне в букет,
във венец от спомените за вас.
Няма на кого да оставиш завет,
както правят други в сетния си час!
Сбогом, капитане...
© Вили Тодоров All rights reserved.
