"Сбогом" ли каза?
До мен като сянка ти премина,
изчезна, скри се във вълните...
Ураган от въпроси ме зарина,
но търсещи останаха очите...
Вгледана във далечината близка,
търсейки скритите вълни,
сърцето ми не спря за миг да иска
момчето... с пясъчни очи.
"Сбогом" не каза. Просто изчезна.
Без буря, без думи, без обещания.
А на мястото на слънцето - бездна
скри всички сладостни ухания.
До мен като сянка простена
споменът за момче от пясък...
Бледа надежда, в душа приютена,
чува всяка вечер морския крясък...
"Сбогом" ли каза? Вълните ми пеят...
"Сбогом" ли каза? Защо не чух думи такива?
Не, по-добре в очакване душите да живеят,
отколкото да убиеш илюзия... красива.
© Сиси Валентинова All rights reserved.
