Сбогом на една любов
Тъжно е... някак неловко мълчим
и се гледаме някак си жално.
Как до тук се докарахме с тебе любими
та вече не ни е забавно?
Във очите ни няма го старият плам
дъх на обич и нежност и грижа
и напусна ни бързо без време страстта
Замени я досада привична.
Ах защо ли не чукнем ний чаши за нас
и да пием за сбогом последно.
Знам, ще вдигнем кристалните чаши за тост,
но сърцето ще страда безмерно.
Горък вопъл към минало щастие, любов,
безвъзвратно отминали сякаш.
Няма смисъл да ровим във раната с пръст.
Само спомен един ни остана...
© Росица Георгиева All rights reserved.
