Nov 25, 2020, 10:32 AM  

Сбогом, Приятелю

  Poetry » Other
478 2 0

Това е. Имаше те, а сега си там, 

където моята сестричка вече е, 

където близки много на сърце

отишли са. Където ще отида сам. 

 

Приятелю, сбогувам се сега

със теб и думите сълзи са. 

Мъгла е тежка. Слънцето покри се

и капе тук, на листа ми, сълза. 

 

Приятелю, със теб пак ще се видим, 

и пак сестричка, близки ще открия. 

Но ето, че сега от болка вия. 

Да пиша вече и не мога, спирам.

-------

В памет на Пецата, мой приятел и един достоен човек. 

Поклон, Приятелю, и светъл път на душата ти! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...