May 22, 2021, 8:15 PM

Сбогом, приятелю! 

  Poetry » Odys and poems
647 2 4

Сбогом, приятелю!

                                На Емо

Великден падна като гръм

и стаята се свлече

с метален телефонен вопъл –

че теб те няма вече.

 

И приказната светлина

На празника потича

В сълза, въздишка, тишина,

във восъчна свещица.

 

Денят се сгуши на кълбо

във диплите на мрака.

И няма да те видим пак.

Ти няма да ни чакаш.

 

Защо добрите хора първи

смърт лакомо поглъща?

И само в сънища, без плът

Ни шепнат и прегръщат?

 

Умът разбира, но сърцето

да се спаси опитва

от мисли-парещи игли

в объркана молитва.

 

Довиждане не казвам аз.

Ковчегът ти е празен.

Душата ти остава с нас

И в себе си те пазим.

© Ledena Svetulka All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??