Сбогом, приятелю!
Сбогом, приятелю!
На Емо
Великден падна като гръм
и стаята се свлече
с метален телефонен вопъл –
че теб те няма вече.
И приказната светлина
На празника потича
В сълза, въздишка, тишина,
във восъчна свещица.
Денят се сгуши на кълбо
във диплите на мрака.
И няма да те видим пак.
Ти няма да ни чакаш.
Защо добрите хора първи
смърт лакомо поглъща?
И само в сънища, без плът
Ни шепнат и прегръщат?
Умът разбира, но сърцето
да се спаси опитва
от мисли-парещи игли
в объркана молитва.
Довиждане не казвам аз.
Ковчегът ти е празен.
Душата ти остава с нас
И в себе си те пазим.
© Ledena Svetulka All rights reserved.
