Сбогом Приятелю
/На Стоян Борисов/
Ти беше толкоз талантлив,
надпяваше и славея в гората,
тъй крехък, а пък толкоз жив,
че пълнеше на хората душата.
Ти бе приятел, чудно странен,
раздаваше любов със шепи
и нищо не поиска във замяна,
сред тези времена нелепи.
В колко ли концерти и събори,
остави ти сърцето си голямо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up