Сбогом приятелю
Сбогом Приятелю
/На Стоян Борисов/
Ти беше толкоз талантлив,
надпяваше и славея в гората,
тъй крехък, а пък толкоз жив,
че пълнеше на хората душата.
Ти бе приятел, чудно странен,
раздаваше любов със шепи
и нищо не поиска във замяна,
сред тези времена нелепи.
В колко ли концерти и събори,
остави ти сърцето си голямо
и толкова добро си сторил.
- Благодаря ти, ще ти кажа само!
А днес, когато тръгваш, друже,
по своя път отчайващо далечен,
песните ти сякаш ми нашепват:
- Стояне... ти си вечен!
И векове над шумите в Пирина,
щом в клоните им вятърът засвири
ще се разлива чудният ти глас,
по тучните поляни и баири.
Авт.: Весо. 04.06.2021г.
© Веселин Христов All rights reserved.
