vladetoned (Владислав Недялков)
316 6481
Jan 28, 2021, 9:22 AM

Сбогом с утрото да кажа 

  Poetry » Love
425 6 13

 

Свежо локвената вечер
сваля в стъпките ни тихи
светлините на града.
На изчезване обречен
вън е залезът на щрихи
и размазва в резеда
образа на висинето.
А снежинки – мажоретки –
и танцуват, и се смеят,
слели се с асфалта сив;
те угасват на шосето.
И в пуловер, с едра плетка,
белобрад е снеговеят,
сам в косите ти игрив;
той плете венче от скреж.
Нямата луна – весталка –
се притулва с тъмен креп,
и звезди привиква рой
на небесната си сгледа.
Твоята усмивка нежна
в този сумрак търся в теб,
и копнежите безброй
сянката ми хвърля бледа...
Чак до първите петли
съзаклятник е паважът.
Как отляво ме боли,
„сбогом“ с утрото да кажа!

© Владислав Недялков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??