Сбогом, Татко
Защо напусна моя свят така,
защо не каза... СБОГОМ?
Защо остави ме сама,
защо не се пребори със смъртта?
Защо угасна тази светлина...
Защо не поживя,
да видиш как се справям,
да видиш как расте детето ми,
да видиш слънцето в очите ми,
да видиш белите коси
и най-щастливите ми дни.
И плача,
и гневя се,
и всеки ден събуждам се със мисълта,
че всичко
е било лъжа.
И търся онзи смях,
а всичко се превърна в прах.
Взе част от мен, когато си замина,
дано те топли "там",
където и да е това,
но болката ми не е наполовина
от липсата на бащината топлина.
Моят свят различен е без теб,
стени изграждам, не мостове,
и с утрото започвам пак напред
и търся те във всеки спомен.
Глава прекланям аз пред теб,
един достоен мъж
и истински ЧОВЕК.
За всичко, татко, ти ПРОСТИ!
© Петя Михнева All rights reserved.
