Сбогуване
Сбогуването е различно като хората,
при някои е драматично и кървящо,
но дойдат ли тъгата и умората,
да кажеш "Сбогом" става належащо.
Когато част от тебе иска да е другаде
и колебанието е безсмислено,
излез на пръсти, нека всички спят,
да стане тъй е може би орисано.
Ще капе кръв навярно от сърцето,
не ще дочуваш птиците да пеят,
небето ще е тъмно и проклето,
дъждът и сълзите ти ще се слеят.
Раздялата е като малка смърт
и всеки чака своя влак занякъде,
поема сам по стръмния си път,
веднъж с кураж, а друг път плачейки.
Ненужно е мостове да изгаряш,
да крачиш със наведена глава,
не искай спомените да забравиш,
защото тъй е трябвало - съдба.
© Адриана Борисова All rights reserved.
