scarlety (Адриана Борисова)
20 212
Dec 18, 2013, 10:06 PM

Сбогуване 

  Poetry » Phylosophy
646 0 6

Сбогуването е различно като хората,

при някои е драматично и кървящо,

но дойдат ли тъгата и умората,

да кажеш "Сбогом" става належащо.

 

Когато част от тебе иска да е другаде

и колебанието е безсмислено,

излез на пръсти, нека всички спят,

да стане тъй е може би орисано.

 

Ще капе кръв навярно от сърцето,

не ще дочуваш птиците да пеят,

небето ще е тъмно и проклето,

дъждът и сълзите ти ще се слеят.

 

Раздялата е като малка смърт

и всеки чака своя влак занякъде,

поема сам по стръмния си път,

веднъж с кураж, а друг път плачейки.

 

Ненужно е мостове да изгаряш,

да крачиш със наведена глава,

не искай спомените да забравиш,

защото тъй е трябвало - съдба.

© Адриана Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Куш и Румяна!
  • Страшно ми хареса!Много истини казваш!
  • Ади това е едно от най-тъжните и най-хубави твои стихотворения.
    Истина е, че с всяка раздяла човек по малко умира. Надявам се, че тая голяма раздяла никога няма да се случи.
  • Случват се такива работи, Вихра!
    Благодаря, Ена! Поздрави за двете!
  • Великолепен стих!!!
    Благодаря, за което!
  • Ади, хвана ме за гърлото... Днес се простих с приятел... Тихо и на пръсти...
Random works
: ??:??