Oct 8, 2012, 10:17 AM

Сбогуване с морето

  Poetry
482 0 0

Море, лазурните ти дни

 са преброени!

 Очакват те

 самотни  брегове...

 Ще скъсат мрежите

 от слънцето такани,

 неканените зимни

 ветрове...

 

А на брега

 тълпата няма

 да я има...

Ще те сковават

 зимни студове.

 И ти Самотното

 ще затъжиш  за трима,

 и ще заживееш

 в други светове!

 

О, няма да се влюбват

 на брега ти!

 И лунните пътеки

 ще умрат!

 Романтиката нощна

 гдето е в кръвта ти

 и славата

 на дъното

 ще спрат...

 

И ти ще затъжиш

 загледано в без края...

 Ще те разплакват

 сняг и дъждове!

 Ще протестираш

 и ще се бунтуваш,

 зная!

 Но зимата

 и теб

ще окове!..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...