Сбогуване с октомври
Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм
подготвена — и за добро, и за лошо.
Изваляха се очите ми като небето навън,
вилняха в главата ми мисли разрошени...
Но как да ти се сърдя? Умея да прощавам.
Студът (доказано) е временно явление.
Очаквам в ноември циганско лято,
закъсняло макар, но с есенно вдъхновение
от красотата, с която есента бродира,
от цветния взрив на хризантемени туфи.
Всеки ден на ноември да е ярка причина
да вярвам, че заслужавам всяко следващо утро!
...
Върни се, октомври, по-добър догодина!
© Даниела Виткова All rights reserved. ✍️ No AI Used
