Сбогуване с поета
Отвеждат го вече пътеки далечни...
И "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма греха ще пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът
и ангели спряха на порти да чукат.
И къса комета в небето се спусна.
Духът на поета земята напусна.
Но тъжното слънце отново ще грее
и сятото зрънце във клас ще узрее.
Един ще го помни по стих и по име,
а друг ще го спомня през лято и зиме!
---------------------
++ В памет на поета Николай Петев
© Никола Апостолов All rights reserved.
