Сбогуване с птиците
Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето.
И боли от това.
Как боли!
Тишината повдига небето
и в порои тъгата вали.
Пак ще пламват утрата в червено,
но денят - той е малък и сляп.
Ще прелива нощта постепенно
в сиво,
в черно,
и в дъжд,
после в сняг.
Те си тръгват...
Помръкват звездите.
Чак на пролет ще върнат живот.
Пари техният полет в очите -
песъчинки строшена любов.
© Деа All rights reserved.
