May 13, 2021, 12:28 AM

Сцена 

  Poetry » Phylosophy
430 0 0

Когато всяка мисъл е заета

А всеки довод иска да е прав

Налей си пак и продължи банкета

И се надявай, дроба ти да бъде здрав.

 

То, той живота ти е даден

Да пробваш всичко в него, без остатък

И никога не давай заден

А продължавай все нататък, все нататък.

 

Когато някой път усетиш, че е време

Спирачка да натиснеш или намалиш

Тогава значи, че започва да ти дреме

И време е товара да свалиш.

 

 Започнеш ли и за децата да се жертваш

Да влагаш повече търпение в тях

Света от ъгъл друг да гледаш

Нелепи случки да обръщаш в смях.

 

Тогава значи си преминал в друго измерение

Открил си истината, без съмнение

Че всичко е игра, илюзия, химера

А целия живот е премиера.

 

В която ти си главно действащо лице

на сцената излизаш и играеш от сърце

накрая се покланяш, слизаш и без да се обръщаш

към другото си аз се връщаш.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??