May 13, 2021, 12:28 AM

Сцена

633 0 0

Когато всяка мисъл е заета

А всеки довод иска да е прав

Налей си пак и продължи банкета

И се надявай, дроба ти да бъде здрав.

 

То, той живота ти е даден

Да пробваш всичко в него, без остатък

И никога не давай заден

А продължавай все нататък, все нататък.

 

Когато някой път усетиш, че е време

Спирачка да натиснеш или намалиш

Тогава значи, че започва да ти дреме

И време е товара да свалиш.

 

 Започнеш ли и за децата да се жертваш

Да влагаш повече търпение в тях

Света от ъгъл друг да гледаш

Нелепи случки да обръщаш в смях.

 

Тогава значи си преминал в друго измерение

Открил си истината, без съмнение

Че всичко е игра, илюзия, химера

А целия живот е премиера.

 

В която ти си главно действащо лице

на сцената излизаш и играеш от сърце

накрая се покланяш, слизаш и без да се обръщаш

към другото си аз се връщаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...