Зад брезента на старата шатра,

усърдно репетираха уморени актьори.

С маски, протрити, във полумрака,

повтаряха до болка заучени роли.

Допускаха грешки. Отново повтаряха.

Някои се смееха. Плачеха други.

Едни месеха хляб. Други ядяха.

Едни бяха в дрипи. Други с костюми.

Един ги разбута грубо със лакти.

Излезе с лукава усмивка отпред.

Извади от чанта, тефтери и папки.

Изгледа ги строго, всички подред.

Не може така, господа и госпожи.

Безредица е при нас. Толкоз голяма.

Все някой, ред трябва да сложи.

И по- добър от мен, мисля, че няма.

Ще избера заместници. Двама.

Един протоколчик. Секретарка една.

Чака ни работа. Тежка, голяма.

Ще ви водя, само срещу пари и храна.

От вас нищо сложно няма да искам.

Спокойно ще си работите всички.

Заместникът ще идва вечер при вас,

ще му предавате всички парички.

Аз ще ги пазя! Ще ви давам храна.

А и колко ли храна ви е нужна?

Ще махнем брезента. Ще вдигнем стена.

Да се опазим от влияние чуждо.

Но друг от актьорите излезе отпред.

Удари го здраво в главата.

Извади от джоба зареден пистолет.

Свърши театъра. Свърши играта.