10.01.2015 г., 18:02

Сцената на живота

517 1 1

Зад брезента на старата шатра,

усърдно репетираха уморени актьори.

С маски, протрити, във полумрака,

повтаряха до болка заучени роли.

 

Допускаха грешки. Отново повтаряха.

Някои се смееха. Плачеха други.

Едни месеха хляб. Други ядяха.

Едни бяха в дрипи. Други с костюми.

 

Един ги разбута грубо със лакти.

Излезе с лукава усмивка отпред.

Извади от чанта, тефтери и папки.

Изгледа ги строго, всички подред.

 

Не може така, господа и госпожи.

Безредица е при нас. Толкоз голяма.

Все някой, ред трябва да сложи.

И по- добър от мен, мисля, че няма.

 

Ще избера заместници. Двама.

Един протоколчик. Секретарка една.

Чака ни работа. Тежка, голяма.

Ще ви водя, само срещу пари и храна.

 

От вас нищо сложно няма да искам.

Спокойно ще си работите всички.

Заместникът ще идва вечер при вас,

ще му предавате всички парички.

 

Аз ще ги пазя! Ще ви давам храна.

А и колко ли храна ви е нужна?

Ще махнем брезента. Ще вдигнем стена.

Да се опазим от влияние чуждо.

 

Но друг от актьорите излезе отпред.

Удари го здраво в главата.

Извади от джоба зареден пистолет.

Свърши театъра. Свърши играта.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Да се опазим от влияние чуждо" Трудно ще е , щом има хора, които мислят с главите си и не им пука! Браво на актьора! Пиесата свърши!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...