fragola (Дида Христозова)
62 135
Jul 26, 2016, 10:06 AM

Счупена душа 

  Poetry » Phylosophy
546 0 3

Спомням си! Просто лежа и си спомням,

а мракът, единствен и верен приятел
прегръща ме нежно и сам ми припомня,
за минали страсти и мой е слушател.

 

Разказвам му бавно и тихо, с усмивка,
за моите танци, за моята младост…
Как бях ненаситна, красива щастливка,
облечена в нежност, гримирана в сладост...

 

Поглеждам небето, а то безучастно
май просто е горе, студено и черно
и сякаш ми казва: “Това е опасно,
играеш си с огън изгарящ безмерно!”…

 

Не искам да слушам и мъдра да бъда! 
Звездите ме гледат и те съучастно
сами произнасят жестока присъда:
“Живей, бе момиче! Обичай опасно!”

 

Но как да живея със котва в съдбата
и как да танцувам, да тичам!... Не смея!
Лежа и си спомням… Счупùх си душата!
Прегърнах го мрака! Ще спя!... И ще тлея! 

© Дида Христозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??