Счупена душа
Спомням си! Просто лежа и си спомням,
а мракът, единствен и верен приятел
прегръща ме нежно и сам ми припомня,
за минали страсти и мой е слушател.
Разказвам му бавно и тихо, с усмивка,
за моите танци, за моята младост…
Как бях ненаситна, красива щастливка,
облечена в нежност, гримирана в сладост...
Поглеждам небето, а то безучастно
май просто е горе, студено и черно
и сякаш ми казва: “Това е опасно,
играеш си с огън изгарящ безмерно!”…
Не искам да слушам и мъдра да бъда!
Звездите ме гледат и те съучастно
сами произнасят жестока присъда:
“Живей, бе момиче! Обичай опасно!”
Но как да живея със котва в съдбата
и как да танцувам, да тичам!... Не смея!
Лежа и си спомням… Счупùх си душата!
Прегърнах го мрака! Ще спя!... И ще тлея!
© Дида Христозова All rights reserved.
Поздрави за хубавия стих.