Aug 16, 2007, 2:33 PM  

Счупена любов

  Poetry
783 0 3

               Счупена любов
 
Приех те за минало...
дълбоко в сърцето те скрих.
Но всичко не е отминало,
щом лея стих, подир стих.

След тази недостойна раздяла,
почувствах гнева...
Любовта се превърна в омраза
и секна плача...

Побягна ти страхливо,
не обърна се назад.
Загърби нещо живо,
превърна го в ад...

От ада аз излязох...
болката не ме преви.
Но в какво да вярвам,
щом ме нарани...

Как да приема сега нещата,
нещо в мене се разби.

Мога ли да залепя стъклата,
как се любовта лепи...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...