Jun 18, 2013, 8:42 PM

Счупено стъкло

  Poetry
679 0 9

СЧУПЕНО СТЪКЛО

 

Каквото е било – било.

Изтеклата вода не се завръща,

не се залепва счупено стъкло

и ние с теб не сме едни и същи!

 

Не ме търси на стария адрес –

там вече никой не живее...

Остана само дворният ми пес –

по спомени да джафка вместо мене.

 

Ти в някой друг живот ме потърси,

където няма спомени предишни.

Тогава, знам, какъвто и да си,

поне въпросите ще са излишни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...