Feb 19, 2008, 12:32 PM

Счупи оковите

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Счупи оковите




Когато никой не те познава,
когато ти не се познаваш,
какво ще правиш?
Ще чакаш ли решението

или ще действаш!?
 

Ограден в решетки.

Седящ пред стената.

Мислещ в тъмнината.

Никой не ще ти помогне.

Това ли ще е краят?

Цял живот ли ще е нужен?
Отговорите ги знаеш само ти!

Счупи оковите и излез,
ще те чакаме навън,
там, където винаги е светло.

Счупи оковите и избягай.

Прекоси реката.

На другия бряг е по-добре!
 

Седящ и мълчалив.

Душата пищи.

Иска промяна.

Безразличието трябва да приключи.

И сърцето ще се отвори!
Щастлив ще бъдеш ти.

Когато бориш се за своите мечти!

Счупи оковите и излез,
ще те чакаме навън,
там, където винаги е светло.

Счупи оковите и избягай.

Прекоси реката.

На другия бряг е по-добре!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Господин Браунстоун All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато нещата не вървят и искаш промяна... търси новото, премини оттатък! Това ми е идеята счупи оковите които те държат в клетка с проблеми......! Благодаря!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...