Oct 31, 2007, 5:48 PM

Себеотрицание

  Poetry » Love
1.4K 0 34
Избягах от крадливите си нощи.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна.
(Душата ми се дави, не умирах).
Изрязах от тъгата си... надежда,
(Три пъти рязах... бавно я убивах).
С гнева си декорирах синевата,
крадяща от беззвездните небета.
Отчупвах си парченца от луната,
посях ги... до разцъфващи лалета.
Гримирах се със криво петолиние.
(Изпявах се на глас... така фалшиво).
Изпивах всички рими в себесричане,
в коктейлна чаша... беше ми горчиво.
Избягах от безумството "Да бъда".
От нуждата да бъда притежание.
И нека да съм луда... много луда.
Не търся обич... в себеотрицание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Креми! Растеш с всеки изминат ден! Стилът ти е уникален, а стихотворението - великолепно!
  • "Избягах от безумството "Да бъда".
    От нуждата да бъда притежание.
    И нека да съм луда... много луда.
    Не търся обич... в себеотрицание."

    Наистина си НЕЗАБРАВИМА.....имам нужда да те чета ....прекрасно е,но .....ти си знаеш....хубаво ми е да се връщам при теб!
  • Себеотрицанието е страшно ,Креми!Не е ли време да преминеш към себезавръщане?
    Възхитителна, както винаги!
  • Искам и аз да изрежа от тъгата си надежда...всеки път...по малко парченце...докато стане цяла! Брилянтна си!
  • !!!
    Браво,Креми!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...