Себеотрицание
1.4K
0
34
Избягах от крадливите си нощи.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна.
(Душата ми се дави, не умирах).
Изрязах от тъгата си... надежда,
(Три пъти рязах... бавно я убивах).
С гнева си декорирах синевата,
крадяща от беззвездните небета.
Отчупвах си парченца от луната,
посях ги... до разцъфващи лалета.
Гримирах се със криво петолиние.
(Изпявах се на глас... така фалшиво).
Изпивах всички рими в себесричане,
в коктейлна чаша... беше ми горчиво.
Избягах от безумството "Да бъда".
От нуждата да бъда притежание.
И нека да съм луда... много луда.
Не търся обич... в себеотрицание.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна.
(Душата ми се дави, не умирах).
Изрязах от тъгата си... надежда,
(Три пъти рязах... бавно я убивах).
С гнева си декорирах синевата,
крадяща от беззвездните небета.
Отчупвах си парченца от луната,
посях ги... до разцъфващи лалета.
Гримирах се със криво петолиние.
(Изпявах се на глас... така фалшиво).
Изпивах всички рими в себесричане,
в коктейлна чаша... беше ми горчиво.
Избягах от безумството "Да бъда".
От нуждата да бъда притежание.
И нека да съм луда... много луда.
Не търся обич... в себеотрицание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
