Избягах от крадливите си нощи.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна.
(Душата ми се дави, не умирах).
Изрязах от тъгата си... надежда,
(Три пъти рязах... бавно я убивах).
С гнева си декорирах синевата,
крадяща от беззвездните небета.
Отчупвах си парченца от луната,
посях ги... до разцъфващи лалета. ...