Не подавай през прозореца нежната си бузка
Сечко Февруари едър сняг забръзка
шепне тихичко от двора снежното човече
под снежинките измръзнало от студ.
Бяла Бела тихо му припява
с кучешкия дрезгав глас
" Бързо, Сашко, вътре влизай"
Малък Сечко е навън.
Малък Саши любопитно близва
бялата снежинка и се радва на снега,
а усмивката му детска озарява
ширналата се безкрайна белота.
© Дафина Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
