Не подавай през прозореца нежната си бузка
Сечко Февруари едър сняг забръзка
шепне тихичко от двора снежното човече
под снежинките измръзнало от студ.
Бяла Бела тихо му припява
с кучешкия дрезгав глас
" Бързо, Сашко, вътре влизай"
Малък Сечко е навън.
Малък Саши любопитно близва
бялата снежинка и се радва на снега,
а усмивката му детска озарява
ширналата се безкрайна белота.
© Дафина Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
