Седефено гнездо
Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак
изсъхват по седефни песъчинки
Небето слага рехав бял калпак,
закичен с дребни облачни стотинки.
Чадърите искрят в палитрен тон
и гларуси летят като в спектакъл.
Довява бризът мек дантелен фон,
пред който всяка грижа съм съблякъл.
Капризната съдба разголва гръд
пред погледите жадни на мъжете
и чезне в хоризонта оня път,
за който ще платя със две монети.
Солта полепва. Ставам благ и мил
и няма скръб във плажната ми чанта.
Поморие у мен гнездо е свил
и свети слънце в моята поанта!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Това стихо го написах на плажа в Поморие август, Тома Троев прави там стрхотна среща – "Поезия в Поморие", а две седмици по-късно с него участвах в "Летния бал на поезията" във Варна... та така...