3.02.2017 г., 13:16 ч.

Седефено гнездо 

  Поезия » Пейзажна
939 2 10

Морето е спокойно - вързан поп -

и синьото му расо е прибрано.

Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.

 

Разбриданите водорасли пак

изсъхват по седефни песъчинки

Небето слага рехав бял калпак,

закичен с дребни облачни стотинки.

 

Чадърите искрят в палитрен тон

и гларуси летят като в спектакъл.

Довява бризът мек дантелен фон,

пред който всяка грижа съм съблякъл.

 

Капризната съдба разголва гръд

пред погледите жадни на мъжете

и чезне в хоризонта оня път,

за който ще платя със две монети.

 

Солта полепва. Ставам благ и мил

и няма скръб във плажната ми чанта.

Поморие у мен гнездо е свил

и свети слънце в моята поанта!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безспорно и носталгично!До следващото лято ще мечтаем в спомените си.Безспорно и талантливо написано!🐎
  • Отдавна не бях идвал в сайта и онзи ден прочетох последните ти стихове. Мите, това е много, много хубаво стихо човек... И не бързай да събираш монети
  • Ех, че хубаво! Размечтах се ... Поздрави!
  • Много..., много хубаво...
  • Кольо, а да ти прави впечатление, че 7-8 месеца не бях публикувал в сайта Това стихо го написах на плажа в Поморие август, Тома Троев прави там стрхотна среща – "Поезия в Поморие", а две седмици по-късно с него участвах в "Летния бал на поезията" във Варна... та така...
  • Напоследък и ти пишеш и публикуваш всеки ден! Да те посъветвам ли да поспреш малко, както ти ме съветваш? Ама - няма, защото са хубави и точно в твой стил представени!
    Поздрави!
  • Ех, това Поморие, лошо не съм чул за него.
  • Вярно свети
  • Звяр такъв, поетичен... Едно от най-шарените ти гарджета е това за мен поне де.
    А, който пропуска Поморие, ще си спомня Маркони само :P
  • Страхотен стих!!!
Предложения
: ??:??