Седем капки дъжд
СЕДЕМ КАПКИ ДЪЖД
... в миг небето се продъни, срути се проливен дъжд,
сякаш Зайченцето Бъни, си подскачам – летен мъж,
текна Нил край тротоара! – чер масур вода в биде,
над асфалта облак пара – въздъх в бяло! – се поде,
както вир вода съм мокър, съм си старче окумуш! –
с хондата си смахнат рокер ме оплиска като с душ,
мъж, от мълнии откърмен, ще заспя на твоя скут,
мисля си, ако ме зърнеш, ще си кажеш, че съм луд,
тихичко за теб си мисля, в сребърните локви взрян –
седем капки дъжд – мъниста, ти завързах на гердан.
© Валери Станков All rights reserved.
