Седемдесет пъти по седем...
Седемдесет пъти по седем,
се отричах - обич, че няма.
И толкова пъти, но още по седем
прииждаше тя като морето голяма.
Седемдест пъти, но още по седем,
изтривах от себе си всяка следа.
Седемдесет пъти по седем, по седем,
обичта ти искам, жадувам, крада.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
