Сега
Сега, когато всичко вече е завършило,
когато няма упреци,
виновни и вина,
когато е усмивката замръзнала
в една позорна,
сатанинска красота,
когато е нанесена обидата
и няма чакан път назад,
поне сега,
разбра ли, че съм те обичала
и можеше да ми заместиш
всичко в този свят?
Сега
по време на тягосно очакване,
на търсене на безнадеждна пустота,
когато си намерил вече
свойто щастие
в една всеопрощаваща лъжа,
когато с радост си приел хомота
и бремето-
желана свобода,
поне за миг, усети ли човека,
намерил те за малко,
изгубил те завинаги... Сега,
сега,
когато мислите остават верни
във стаята със мен сами,
когато болката говори
с илюзиите на разбитите мечти,
сега,
когато срутва се сърцето,
и гледат с присмех чуждите очи,
сега от себе си ще трябва да избягаш,
не се залъгвай,
че теб няма да те заболи...
Сега,
когато вече всичко е приключено,
и декларирано, със подпис свят,
суров,
разбрала, че
от тебе няма да избягам,
от твоето коварство и
от моята любов.
© Лора Иванова All rights reserved.
