Сега
Ще се завръщам мълчешком
като есенен дъжд. А през
моето цветно стъкло –
заспиваше ли детето в мен?!
Уморено утро, а аз сънувах само.
Нали е истина?! Сънувал си ме тази нощ.
Несъвършена. Но... Помниш ли онзи разговор
за ябълката? Не ме събуждай.
Наречи ме по име. Поискай ме,
вместо любовна магия. Нека тихо се слея с дъжда.
Че... Нямам име и не исках да боли.
Ще се завърнеш с тихи стъпки.
Непокорни очи! Виж ме.
И онази, другата в мен. А после ли?
Да влезеш тихо в моята стая,
за да потъна в очите ти.
Сега ... ти си моето закъсняло слънце.
Грях ли?! Завръщане – монотонно (себе си)
и опит за летене... Съзнателно.
А луната ли?!
Виж, луната плаче. Странен сън,
и щурчова песен. Случва се.
И нощна целувка, забравена
на разсъмване. Нещо повече –
нощта на мечтите.
© Нели All rights reserved.
