Сега
СЕГА
За някой удари дванайстия час.
За друг пък тепърва започва
животът тъй пъстър, с милиарди лица,
изпълнен със болка и нежност.
Един се пече на лазурния бряг,
а друг зад решетките гние,
животът такъв е - със много лица,
в едно от които сме ние.
Животът завършва.
Животът започва.
Животът суров е.
Животът е песен.
Животът се ражда.
Животът умира.
Животът, животът...
Все същият тоя Живот.
Еднакъв, различен...
Животът !
Сега щом започва,
то утре ще свърши.
Сега щом завършва,
то вчера е почнал.
Животът!
Утре ще стане днес.
Днес ще стане вчера.
Туй, що не се е родило - и то ще умре.
Защо?
Защо живеем, като че сме вечни?
Защо?
Защо?
Защо?
Суета и презрение тегне над нашия ден...
Защо?
Щастлив ли си да имаш щастие,
пропито от нещастие...
на другите?
Щастлив ли си, кажи,
печейки се под слънцето на прелестния морски бряг,
когато знаеш,
че някого го бият пак,
че някой там се мъчи във затвора
и бори се, за грам водица зажаднял?
Щастлив ли си?
Щастлив ли си да дишаш свежи полъх,
когато някъде вони?
Кажи?!
27-28 юни 1984 г.
© Христо Атанасов All rights reserved.
