Сега
Докоснато мълчание на чужда тишина
вали в очите ми като наричане…
Навярно ветровете търсят прага ми сега,
за да си вземат щураво обичане
и по-различни, да обърнат твоя свят.
Далече ли си, с тях ще те открия.
А после от мечти любови ще валят…
Ти ще си жаден… Аз ще те отпия…
Оголена от всички минали луни,
за тебе ще танцувам със морето.
До онзи миг, във който вечерта ще се смали
до въгленче, откраднато в сърцето.
И после дълго ще будуваш любовта,
защото като изгрев ще е дива…
Ще бъде утре… Но сега е тишина,
която търси път… И те открива.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
