Не търсиш вече повод за разплата
откакто гледаш само да мълчиш.
С мълчание подкупваш тишината
преди да я взривиш…

Косите ти – ухаят на пачули
сред снимките на старият албум,
във който сякаш джапанки обули
две гарги се замерят със локум!

На плажа вчера киното приключи
за първи път под шарена дъга,
откакто Месецът за лоцман се изучи
край дюните смълчани на брега.

Морето днеска чайките сънува
и техните разперени крила,
с които сякаш Вятърът рисува
едни забравени на плажа очила.

Тръгни край тях отново под небето.
И гледай как притихва Вечерта,
преди да се сбогува със морето.
И филмът почне пак от сутринта!