Сега е тихо
Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача,
при всеки късен и изгряващ ден.
И чувам как листата тихо плачат,
откъсващи се, падащи над мен.
Не са сезони туй, не са години,
които си отиват без вина,
а два живота, двете половини
на блъскаща се в камъни вълна.
И ако в куплет, за този вечен стих,
опиша тази нежна тишина,
ще кажа само, там любов открих –
в дома на моята жена.
© Бончо Бончев All rights reserved. ✍️ No AI Used
