Съдбата толкова тежи ми -
сега е твой, а минало за мен,
и произнася чуждо име.
Безсилието ме сразява,
следи ме безотказно ден след ден.

Научи ме до болка да обичам,
а после - ти и нито капчица за мен...
надеждата безследно изпари се.
Тъга безбожно ме терзае
и шансът безвъзмездно разтопен.

Помня любовта, прости ми!
Целува теб, във спомени затвори мен,
но още жаждата неутолима
за него е и винаги остава.
Дори и блянът да е забранен.

Надявам се да бъдете щастливи,
сега е твой, а минало за мен.
Сълзите мои неизтрити,
на любовта ми не прекрачен прага,
за другиго завинаги студен.

И зная хиляди причини
защо си ти и нито капчица за мен,
но въпреки това боли ме
и чувствам, че живея в ада,
духът безсилен и сломен.

За нов живот съм с изцедени сили...
Нека прегръща теб, забравата за мен.
Да знам, че с него ще заспиваш,

но никога не ще забравя

как палил е и моето сърце...