Сега какво съм
Преди летях, когато ме докосваше,
преди шептях като росата призори,
потръпвах като чашката на цвете,
в което кацнали са палави пчели.
Преди събуждах първа снеговете,
разтапях ги с усмивка от лъчи,
събирах във очите ветрове -
превръщах ги във радостни сълзи.
Преди летях във тайните на здрача,
загубвах се във нереални светове,
но се завръщах, водена от младост,
със стадо необяздени коне.
Преди летях, преди горях. Сега какво съм -
утъпкана умираща трева,
загубена прашинка в тишината...
Сега съм сянката на любовта.
преди шептях като росата призори,
потръпвах като чашката на цвете,
в което кацнали са палави пчели.
Преди събуждах първа снеговете,
разтапях ги с усмивка от лъчи,
събирах във очите ветрове -
превръщах ги във радостни сълзи.
Преди летях във тайните на здрача,
загубвах се във нереални светове,
но се завръщах, водена от младост,
със стадо необяздени коне.
Преди летях, преди горях. Сега какво съм -
утъпкана умираща трева,
загубена прашинка в тишината...
Сега съм сянката на любовта.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
